След всички перипетии на бременноста;отоци,кръвно налягане,ранни контракции и много системи,либсата на любимия до мен,на 5 май 2006 година проплака нашата малка Христиана.

Ето така започна всичко.....Колкото и ужасен да бе престоя ми в болницата,може би имаше и хубава страна на нещата,свикнах с мисълта какво точно ми предстои да се случи,подготвих се психически за самото раждане,персонала ме опозна,молех се само да се роди здраво бебе и по нормален път.Термина ми бе 2 май,точно на този ден видях на бельото си нещо слузесто бледо розово-тапата,предвестника,че скоро ще си имаме дъщеричка.На 5 май сутринта ,някъде 9;30 ме включиха на системи, през ноща имах контракции,но не казах на лекарите,защото колкото пъти да получа контракции и да кажа на някой ми спираха :),бяха минали 10тина минути и усетих как ми се спука водата. Беше ми много грозно когато някоя родилка при раждане викаше,сякаш.... и аз не знам какво и колкото и да ме болеше само стисках желязната рамка на леглото.Сякаш ме обливат вълни,при контракцията болеше,но после отминаваше,дойдоха и напъните.Казвах налекарите,че раждам,но те сякаш не ми вярваха,казваха,чеза първо раждане е невъзможно да стане толкова бързо,но накрая като се увериха,че наистина се случва набързо ме преместиха в родилна зала:).Без много усилия,без нито един шев ,в 11:50часа се роди нашето злато.Неописуемо е щастието да видиш тази част от теб ,с която допреди броени минути сте били едно цяло,а сега е отделен малък човек.Неуписуемо е да се определят емоциите в този момент,сълзи от щастие,много любов,радостта на любимия,подкрепата,осъзнаването на живота до тук,че и аз съм значима на този Свят,че и аз съм оставила нещо,което да е мое продължение.И така,най-важно е да се вярва в хубавия край на нещата,защото след всяка зима идва пролет и ''лашкани''от бурите и метежите на живота с гордо изправена глада,само напред трябва да се справяме с нещата!