С едно красиво начало,много любов и най-важното щаствив край завърши всичко!Беше края на септември,2005 година,разбрах,че ще ставам майка.Двете чертички на теста ни направиха най-щастливи на този изпълнен с перипетии неравен житейски път.Имах някакво усещане ,че в мен расте едно мъничко момиченце,макар и да знаех,че като повечето бащи и нашият би искал син.Началото беше не много приятно,постоянно ми беше лошо,нощите бяха кошмарни,но всичко бързо отмина.Почти цялата бременост бях сама,защото по стечение на обстоятелствата съпруга ми работеше в чужбина.Либсваше ми опората която той ми даваше,изблика на емоции беше огромен,плачех за толкова незначителни неща и се молех по- скоро да сме си заедно и да се радваме на всяко ритниче:).Към средата на седмия месец започнах да получавам контракции,трябваше да си почивам повече,но като не можех на едно място и все си търсех нещо за правене,но се пазех много за да не навредя на малката принцеса.Едва през този месец разбрахме със сигурност,че бебето е момиченце,защото при всяко гледане на видеозона тя се обръщаше така,че нищо не се виждаше,сякаш се криеше.Към средата на осмия месец започнаха да ми отичат краката, вдигах високо кръвно.Наложи се хоспитализация,най-кошмарното нещо.Постоянно системи,инжекции,някакви изследвания,ужас,молех се само да се роди едно здраво дете,след всичките тези медикаменти.Та аз през цялата бременост не бях пила нито едно хапче,но накрая си го наваксах за съжаление.Надявах се да мога да родя нормално и да не се налага секцио и така и стана.....:)